Кой е учителят ти по совалкова дантела, къде и т.н.? Поради исторически причини совалковата дантела пристига в България от Чехия. Тереза Холекова в началото на 20 век я преподава в Художествената академия в София. Нейна ученичка открива училище по дантела в град Калофер, заради което дантелата, произведена с тази техника, става известна като калоферска. Моята учителка Величка Радулова практикува тази дантела и е първият български преподавател, който провежда множество курсове в цялата страна. Аз посетих последния ѝ десетдневен курс през 1998 г. в София и не можах да продължа, тъй като след това тя замина за САЩ. През първите няколко години направих предложените от нея модели, за да усвоя техниката, а когато свършиха, нямаше откъде да намеря нови. Нямах информация, книги и списания, нямах достъп до интернет. Това ме накара да рисувам свои, да се уча от собствените си грешки, но и да успявам да се справя сама, по свой начин, с някои неизбежни трудности. Едва след около десет години разбрах, че работя доста различно от общоприетото за тази техника.

Откога се занимаваш с ръкоделие и текстил? Обичам да се работя с конци. Плета на една кука от пет-годишна, а на 15 изплетох първите си облекла. Обличах семейството си с плетени дрехи, а когато децата пораснаха и модата се промени, правех дантелени завеси на една кука за прозорците на селската ни къща. На 33 години за пръв път видях дантела на совалки, вече когато отидох на курса. Това занимание се оказа не само приятно и увлекателно за мен, но бързо се превърна в страст. Усещането ми е, че когато работя със совалките всичко останало няма значение. Това се предава и на хората, които разглеждат дантелите ми и също на хората, които обучавам. И макар че дантелата за мен е хоби, от три години съм изследовател на хората, които правят дантела в съвремието ни. В момента завършвам своя докторантски труд за дантелата като културни технологии и социални практики в Софийския университет.

Имаш ли художествено образование или си самоука? По образование съм филолог и антрополог, нямам художествено образование. За мен дантелата не е основна професия, нито като правене, нито като преподаване.

Какво ти дава дантелата? Дантелата ми носи предизвикателства, търсения и открития. Забавление, удоволствие, реализация. Предоставя ми още един живот, свят с приятели, срещи със съмишленици. Дава ми пътуване и приключение. Открива нови посоки с безкрайни възможности, многозначни отговори на въпросите, които ме вълнуват. Дава ми любопитна загадка с много и интересни решения.

Какво мислят/казват за работата ти в родната ти страна? Получаваш ли подкрепа или се предпочитат класическите образци? У нас този тип дантела е слабо познат и хората няма как да оценят различното в моите изпълнения. Почитателите на традиционните образци ме питат защо не правя именно класически дантели. Но артистично настроените хора оценяват импровизацията и харесват постигнатите от мен нови, неочаквани приложения.

Правиш ли изложби у дома или само в чужбина? През последните 9 години в България имам множество участия в изложби, демонстрации, културни събития, винаги заедно с дантелиерите от група Седянката, много от които са мои ученици. В чужбина съм участвала в над 45 изложби, фестивали, конференции и други дантелени събития. Имах възможност да бъда представена и в самостоятелни изложби – тридневни във Ферол, Испания 2017, 2018 и 2019, едномесечна в Българския културен институт в Берлин през 2013, Германия и шестмесечна в Музея на дантелата в Арланк, Франция, през 2018. За съжаление участието ми в Прага не можа да се осъществи през тази година, но с вълнение и радост ще дойда тогава, когато отново има срещи на дантелиери при вас.

Преподаваш ли в някое училище по изкуствата, водиш ли курсове по дантела? У дома или в чужбина? Преподавам совалкова и шита дантела в социална група Седянката в София. В нея се усвояват различни видове ръкоделия в приятелска атмосфера, обучението е индивидуално и трудно може да се нарече курс. В условията на днешното забързано ежедневие тази форма е доказано сполучлива и привлича малкото съвременни хора, желаещи да усвоят подобни умения.

В Националната художествена академия в София преподавах в продължение на пет учебни години на студенти от магистърска програма „Мода“ различни видове старинни техники за изработване на дантела. Бях щастлива да преподавам и на три талантливи момичета от Чехия, които се учеха в нашата академия по програма Еразъм и така се запознаха с възможностите на совалковата дантела. Контактите с млади и нестандартно мислещи хора допринесоха за взаимното ни развитие.

От 2016 г. преподавам в Испания и Франция в тридневни интензивни курсове своя начин да импровизирам в плетенето на дантела. За мен е малко странно, но радостно, че има дантелиери, които знаят повече от мен, но биха искали да се научат да плетат свободни от правила дантелени пейзажи.

Откъде взимаш идеи за работите си? Вдъхновявам се от природата – пейзажи, цветя и дървета. От човешките лица и фигури. През последните години се обръщам към по-абстрактни изображения, които могат да се представят за разглеждане по неочакван начин в трите измерения. В трансформациите на пейзажи на Пол Сезан виждам техническо предизвикателство да последвам идеята на сложно изкуство, пресъздадена още по-сложно с изплитане на (със) совалки.

Какво предпочиташ – бяла или цветна дантела? Ако предпочиташ цветове, съобразяваш ли се със законите на цветната хармония или ги избираш по усет и интуиция? Предпочитам да работя с цветове. Когато имам едноцветни проекти, отново ги разнообразявам с нюанси на основния цвят в по-тъмен или по-светъл вариант. Не съблюдавам правила за комбиниране на цветовете. При работа с конци резултатите са сложни и трудно предвидими. Експериментирам с преплитането на цветове, така се получават нови варианти. Също има значение дали нишките са близо (гъсто) една до друга, или се разполагат на по-широко пространство, това променя интензивността на цветовете. При моята дантела освен цветът е много важна играта на различните дебелини на конците, което допълнително променя крайното възприятие. Дори да имам някакви очаквания, опитът ми сочи, че трябва да остана любопитна за изненадата, която се получава от събирането на различни нишки.

Колко сложни са техническите модели, които използваш? Ти ли ги измисляш? Тъй като по време на обучението си аз се запознах с малко технически възможности, аз търсех начини да ги приспособя за своите цели. Класическите елементи, с които се изработва дантела на совалки в България, са ограничени. В началото това, което правех в своите интерпретации се състоеше само в разместване на местата на нишките и в промяна на размера на зиг-зага при движението на активната двойка совалки или използване на усукване (twist), като избягвам регулярност. През последните десет години, след множество срещи и активни контакти с дантелиерки от различни страни, аз научавам нови елементи (например мрежи) и похвати. Когато ги прилагам в своите картини, използвам разнообразието на текстурата и сменянето на посоката на нишките, но избягвам равномерната и геометрична последователност на разполагането на фигурите. Това постигам и с разместване на местата, на които са забодени карфиците, след като е изплетена материята, или с издърпване на някои от нишките, което отвежда преплитането на място, различно от това, на което е било формирано.Така се оказва, че понякога откривам нови начини за работа. Също комбинирам различни техники заедно, това винаги води до нов резултат.

Чертаеш ли точен модел или работиш по проста рисунка? За мен важна е идеята. Дори да имам конкретна природна местност, която ме е вдъхновила, тя е само отправна точка за мен. Не се придържам стриктно към реалните детайли, разположение или цвят. Предварително си изграждам представа къде ще имам плътен участък и къде – повече дантелени елементи и въздух. Също взимам решение какви да бъдат цветовете, хармонични или контрастни. Нямам модел, рисувам очертанията на участъците, които няма как предварително да знам как ще запълня. Често променям или продължавам да рисувам върху цилиндъра, защото в процеса на работа ми идват нови идеи и различни решения. Доверявам се не на рисунката, а на това, което се получава с конците при изплитането. Водеща за мен е раждащата се материя, а не предварителната ми приблизителна представа за нея.

Рисуваш ли/чертаеш ли оригиналите на ръка или на компютър? Рисувам линиите на очертанията на ръка и ги променям и допълвам в процеса на работа.

Има ли тема, която те привлича, върху която искаш да работиш? От няколко години правя рокли в тематична поредица „Растенията, които ни хранят, също са красиви“, като и платът, и дантелата са от естествена коприна. Първите две са с корсажи, изградени от житни класове – зелената представя младото жито, а златистата – зрялото. Последваха ги две, апликирани с тиквени стъбла, листа, цветове и плодове, след това реализирах патладжани, свободно прикачени към рокля с формата на същия плод. Сега приготвям зелени на цвят рокли с дантелена връзка праз и дантелени листа на савойско зеле. Целта ми е да провокирам въображението на хората и да докажа, че няма нещо, което да е невъзможно да бъде направено от дантела.

Какво изработваш най-вече – декорация, картини или дантела за дрехи? Обикновено работя според вътрешните си настроения и желания. Не си поставям ограничения. Пейзажи, цветя, портрети, бижута, картини или орнаменти за дрехи – всичко ми е интересно. За мен е важно любопитството към неизвестното, към следващата дантелена реализация.

1. Къде се научихте да правите дантела на совалки? Кой ви вдъхнови да изберете тази техника? и 2. Има ли традиция в производството на дантели във вашия град? 

Техниката за изработване на дантела със совалки дойде при мен случайно, с един разговор за предстоящ курс, който се подготвяше в София през 1998 г. До този момент аз не бях чувала за нея, нито бях виждала такива дантели или хора, които я правят. Включих се в курса от любопитство.

В България дантелата на совалки не се практикува масово, умението е познато едва от началото на 20 век и не е разпространено в цялата страна. В град Калофер е имало училище за дантела за 23 години. Попаднах на последния курс на моята преподавателка Величка Радулова, която е единственият човек, популяризирал дантелата на совалки извън Калофер. Тя е провеждала десетки обучения в цялата страна, но за мен имаше само 10 дена в първо ниво, тъй като тя замина за чужбина. 

С основните няколко начина за преплитане на нишките аз направих първите си изделия, но тогава нямах книги и списания, не познавах други хора, които правят дантела, нямаше интернет, за да общувам с дантелиери от други страни. Не можех да се развивам и да напредвам.

Скоро привършиха моделите, които бяха публикувани в учебника ми. Това, които постигах с тях, не ми допадаше, не ми стигаше. Дрехите с орнаменти от дантела ми се струваха твърде „ретро“, украсата за дома беше излишна и непрактична. Усетих удоволствието от докосването на совалките, увличането от процеса на запълване на празното пространство с материя, на създаването на нещо красиво и много лично. Започнах да правя първите си рисунки още докато усвоявах движенията на новите преплитания. Първата ми свободна работа, далеч от стила на типичната дантела е пано „Зимна къщичка“, вдъхновено от една любима българска песен. 

3. Къде намирате вдъхновение за работата си?

Природата е моето любимо място за отдих и зареждане с нови сили и идеи. Постепенно започнах да виждам дантела навсякъде около себе си. Дантелени бяха клоните на дърветата, извивките на планинските хребети, контрастите на сенките и отблясъците във водата, формите на облаците. В първите си пейзажи използвах само бял цвят и търсех изразителни разлики в текстурата на запълваните пространства, но постепенно откривах свои начини да съчетавам цветове, за да получа по-реалистичен ефект на дантелата.

4. Правите ли дантелени изложби? Коя беше най-важената за вас?

Най-важната за мен беше първата изложба през 2010 г., в която бях поканена да участвам от Мария Бисако (Maria Bissacco) във Валтопина (Valtopina), Италия. Тогава получих признанието и самочувствието, че съм съвременен интерпретатор на совалкова дантела. До сега имам над 30 участия в изложби, фестивали и конфенренции в Русия, Испания, Португалия, Италия, Франция, Словакия, Германия, Полша, Хърватия, също и на конгреса на OIDFA в Любляна, Словения. В България имам около 10 общи участия с група „СедянкатТА“, в които популяризираме ръкоделията с демонстрации и обучения. 

Индивидуалният начин на работа

През последните 15 години работя по свои модели. Преминах през периоди на плетене на лица, цветя, пейзажи, миниатюрни съцветия. Моите реализации са различни не само като рисунка и стил, в тях търся и намирам нови изразни средства на базата на досега съществуващите. Новите технически решения водят до нови практически резултати, които изискват различна естетическа нагласа. Приех като своя провокация идеята на мой приятел – художник - да трансформирам в дантела пейзажите на френския импресионист Пол Сезан (Paul Cezanne). Съблюдаването на гениална, но чужда за техниката на дантелата на совалки идея е предизвикателство, което понякога води до технически открития. Видоизменянето на традиционните начини на плетене ми помага да стигна до неочаквани решения, които дават интересен резултат и се получава нещо, което никой досега не е правил с дантела. 

Преподаване в България

От 2012 година в продължение на пет години преподавах в Националната художествена академия в София на студенти от специалността „Мода“ в магистърската им програма в курс по „Стари техники за изработване на дантела“. Този период беше превратен за мен, тогава погледнах на облеклото като място за поставяне на дантела по нов начин. Общуването ми с моите студенти се превърна в двупосочен и взаимен процес на промяна, в който водещ беше въпросът „Защо пък да не може да се направи и това с дантела?...“

5.Тази година сте си сътрудничили с испански моден дизайнер. Мислите ли, че през 2019 г. дантела и мода вървят ръка за ръка?

От 2015 г. подготвям участията си модни дефилета в Пениш, Португалия и Камариняс, Испания с дантелени орнаменти, изобразяващи стилизирани пейзажи и дървета. През последните години разработвам проект „Растенията, които ни хранят, също са красиви“, в които забавлявам въображението на наблюдаващите с триизмерни решения. Спонтанно се стигна до идеята създадените от мен дантелени тиквени цветове, стъбла и листа да се съчетаят с традиционната галисийска дантела, според фантазията и уменията на испанския дизайнер Хосе Луис Луасес (Jose Luis Luaces). През май месец 2019 г. неговата колекция беше представена на дефиле в Сера дел Рей (Serra d’el-Rei), Португалия и скоро предстоят още участия в Испания. Според мен в облеклото, бижутерията и аксесоарите има най-широка възможност за употреба на дантелата, както в миналото, така и в бъдеще. 

Преподаване на плетене с индивидуално интерпретиране.

През последните четири години все по-често получавам покани да провеждам курсове, в които да предам своя начин на плетене. С ентусиазъм споделям своите открития и постижения в свободното плетене. Преподаватели и дантелиери от Испания и Франция се организират, за да могат в интензивни три или четиридневни курсове да усвоят и да приложат тези нови възможности на старинната техника.

Изследване на процесите в практикуването на дантелата в съвременността.

Аз съм част от хората, които правят дантела, а като антрополог имам интереси към многообразието на конкретните приложения на правенето на дантела като вид човешка дейност. През последните две години съм докторант в Софийския Университет и пиша дисертация на тема „Дантелата: културни технологии и социални практики“. Събирам и анализирам разговори с дантелиери, с които мога да общувам без преводач. Изслушвам и записвам техните малки истории, оригиналните им разкази за спецификата на техните начини на правене, предпочитанията за използване на движенията, инструментите, приложение на готовите изделия. Интересувам се от специалните термини и от думите, с които се говори за дантела. Целта ми е повече хора да узнаят за дантелата и да се приобщят към това изкуство.

https://bobbinlace.online/news-articles/interview-with-bistra-bulgarian-bobbin-lace-maker

Как импровизирам? Мога ли да науча другите да импровизират?

Импровизацията е индивидуален процес, в който се изразява личната свобода на човек и за всеки е присъща своя различна реализация. Има ли начин да се научим да бъдем свободни? Към свобода се стреми само човек, осъзнаващ ситуацията, в която се намира, като недостатъчна, който иска това да се промени. Това, което за един е естествено, привично и лесно, на друг изглежда недостижимо, загадъчно или невъзможно.

Ще пренеса тези въпроси, които могат да се отнасят за всеки аспект на човешката дейност, в правенето на дантела на совалки. Може ли лошото качество на работа да бъде оправдано с желание да се работи свободно? Как може да се прецени кои ограничения и правила трябва да се запазят и кои могат да се променят? Къде е границата между позволеното и недопустимото?

Аз правя свободни изпълнения. Но техниката има свои правила. Аз изучавам класическите начини на работа и търся начини да трансформирам получените фигури. Добрата информираност и новите умения помагат на спонтанността, като ѝ дават изразни средства. Старая се да имам яснота къде какъв елемент с коя техника ще направя, но не винаги спазвам своите предварителни решения. Често променям в процеса на работа начините за конкретната реализация и имам доверие сама на себе си, че това е за по-добри и по-интересни резултати. 

Предпочитам да смесвам противоположности (контрасти) от различно естество едновременно - тънко и дебело като материали, тъмно и светло като цветове, плътно и прозрачно като текстура. 

Свободно, импулсивно решавам дали да преливам плавно нюансите или да ги разменям рязко, внезапно. Промяната на дебелините на конеца помага да се открои визуалното възприемане на доминиращите вертикални или хоризонтални нишки. За да се избегне зависимостта от тези преплитащи се активни и пасивни нишки, аз подбирам техники, които използват равноправно всички нишки, например всяка двойка се движи на зиг-заг. Интересни са движенията на цветовете, когато нишките не се съчетават по двойки. Избягвам повтарянето на едни и същи движения, за да не се получат обичайните за класическата дантела геометрични форми. Ако полученият резултат не съвпада с очакванията ми и не ми харесва, аз го преработвам.

Ще илюстрирам със снимки един конкретен пример. Взимам от класическата техника за правене на дантела разместването на местата на 4 двойки совалки. Двете от дясно преплитат двете от ляво и остават на тяхното място. Ако това се повтаря последователно, се получава ефект на осморка. Обаче нерегулярното разполагане на тези преплитащи се вълнообразни фигури нарушава приликата с геометричното неестествено подреждане. Изработвам ръб на лист на цвете, едновременно подреден, но и колебаещ се, блуждаещ. Текстурата е жива и релефна. 

Запазването на последователността на движението ми помага да предложа на зрителя илюзията, че има ред, който той долавя. Защо обаче редът се изплъзва? Деформирането на създадената вече материя се постига с разполагане на всяка фигура върху по-малка площ, с което се получава (скупчване, нагнетяване) и в резултат ръбът на листа получава обем, който наподобява назъбването на листа в природата. Това става с преместване на карфицата заедно с изплетените вече конци в посока към завършената работа и издърпването на активната двойка совалки, с което се запазва отпуснатата вече дължина на конеца от пасивните двойки совалки. 

Когато обяснявам на друг човек какво правя и как го правя, изтъквам, че това е само споделяне на моя опит, съвет, който може и да не бъде спазен. 

Смелото и свободно импровизиране води до индивидуални реализации, които няма начин да бъдат точно повторени от същия или от някой друг автор. В това се крие очарованието на откритието, изненадата, новото, изкуството. 

"Как хората правят дантела" с научен ръководител Доц. Д-р Тодор Христов 

Какви хора са правели дантела някога и какви са хората, които работят сега? Как новото време се отразява върху поколенията и промяната в резултатите от тяхната работа? В тази проблематика има повече въпроси, отколкото отговори. Акцентът е не върху историята на проблема, „какво е ставало, става и ще става”, или „какво се е променяло, променило, променя” и т.н. Любопитно е каква е същността на проблема – как се е случило, защо точно така се е случило, кое е довело до точно тези резултати, сега как да се прави, защо трябва да оцелее и как може да продължи. 

Човечеството е оцелявало с всекидневни непрекъснати усилия за осигуряване на храна и вода, за защита от врагове, горещина или студ. Когато са гарантирани основните условия на съществуването, остава време и желание за дейности, които не са жизнено важни, а допълнителни. Така се създава културата. През вековете производството на тъкани се развива и усъвършенства. Освен основното му предназначение - да се предпази човешкото тяло от неблагоприятни климатични условия, хората изобретяват различни начини за украса на текстила, заради естетически и културни потребности или за да се маркира битово и социално различие. 

Историята на тъканта е обусловена от желание да се демонстрира власт и богатство, да се диктува модата и да се върви в крак с нея. В тази история обаче ги няма хората, които правят с ръцете си материята. За разлика от тях онези, които използват дантелата, не са случайни хора. Лицата им наред с дантелите са изобразявани на стотици картини, в продължение на повече от четири века. Но дантелите са направени от ръцете на едни други хора, през всичките тези години, поколение след поколение. Те са имали своята причина да ги правят. В миналото дантелиерството е бил занаят, осигуряващ поминък. Сега от това не може да се препитава никой, а въпреки това продължава да се практикува. Защо днес се прави дантела като хоби? Какво дава процесът на съзидание, бавен и непродуктивен, но увличащ с повторението на движенията на ръцете, със сътворяването на нещо, което остава. Изводите и обясненията биха били непълни, ако причините за закономерностите на промените не са изяснени. 

Каква е връзката между хората, които правят дантела? Предаването на умението да се прави дантела е дълъг процес. Усъвършенстването на всеки е индивидуално. След време обучението може да премине в преподаване. Това протича през всички практикуващи възрасти, като непрекъснато взаимодействие между стари и нови поколения, без да може да се направи категорично разграничаване докъде свършва едно поколение и започва следващо. Процесът на създаване на дантелата също е сложен: използват се инструменти, с които 2 се борави по определен начин, съблюдават се правила за последователността на движенията на нишките, съчетават се техники, материали, фигури, стилове, площ, ширина, дължина.... Това не е спонтанно сътворяване, нужно е знание. Веднъж придобито, умението се практикува продължително, натрупват се още знания за въможни други комбинации и така при някои негови носители се случва промяна. Това води до развитие и усъвършенстване на плетенето като технология. Предаването на занаята се осъществява директно от човек на човек. С годините броят на групите от работещи нараства, обсъждането и практикуването заедно дава нови идеи, които водят до още по-голямо усложняване – и на процеса на създаване, и на изделието като резултат от този процес. В различни райони тези разлики водят до поява на особености, характерни само за това място. Тези специфични реализации имат своите достойнства, които се запазват устойчиви за някакви периоди от време. Хората, които работят на това място по това време, спазват едни и същи правила. Ако се проследи промяната в един и същи регион във времето, се забелязва нейното постепенно зараждане, реализиране и стабилизиране. След което се повтаря по подобен начин замяната с друга промяна. Спонтанна или продиктувана от борбата с конкуренцията, промяната съществува като непрекъснат процес. Новото бива заменено от следващо ново. Как става това, как се случва? С натрупване на опита в годините старите майстори все по-трудно се справят с усвояването на новото, вкусовете остават консервативно съхранени, наученото в младостта се идеализира, самооценката става нереална, загубата на позициите води до реакция на отричане на всичко, което е непознато и нетипично, като неправилно. Идването на следващи хора, с нов вкус, практикуващи същата дейност, но отговаряща на нови изисквания, води до сблъсък между поколенията. Губи се авторитетът на всезнаещия майстор, новите фигури притежават нови качества, често изцяло неразбираеми за околните. Дори да не се осъществява основна промяна, противоречието на битова основа, което се наблюдава във всички области на човешкото съществуване, нежеланието да се отстъпи от властващата позиция в предаването на умението се изразява в „криене на занаята”, спестяване на малките тайни хитрости, които правят осъществяването на дейността по-сполучливо. 

Човешката дейност, обща и особена, обществена и лична, задължителна и доброволна, чиято резултатност е жизнено необходима или никому непотребна; високо или ниско платена, е разнообразна, многопосочна, многолика. Какво кара хората да търсят себеподобни, да общуват с тях, за да споделят една и съща страст или слабост, или увлечение, удоволствие... да се възпитават в едни и същи правила, да спазват морал, да вършат еднакви дейности, известни или слабо познати, проучени или безинтересни. Незначителни за един, някои дейности са значими и запълващи целия свят на 3 друг. Изкуството, за което винаги са се намирали хора, става притегателно като начин за развлечение. Благосъстоянието прави възможно да се заплати и най-високата цена, за да се осигури преподавател, който да ни научи да свирим, танцуваме, рисуваме, играем роли в театър, да правим филми. 

Не толкова значимо, търсено и интересно е правенето на неща с ръцете. Все по-рядко се налага да можем сами да правим нещо, за да продължим да живеем. В днешно време тези специфични умения се практикуват и се предават от човек на човек, не толкова заради резултата от дейността, колкото от удоволствието да се извършват определени действия или движения на ръцете, което води до овладяване на съответно умение. Моженето да направиш рибарска мрежа, след като машинно произведената е достъпна и много по-практична, е ненужно. Практикуването на същото умение, което е обезпечавало важна дейност в поминъка, като риболов, или изкарването на прехрана от произвеждане на рибарска мрежа като стока, от работа се превръща в забавление, прави се за развлечение. Вече не е свързано с правене в работно време срещу заплащане, а с избор как да се запълни свободното време, като хоби. Удоволствието е в това да редиш възел след възел, движенията на ръцете стават уверени и качеството – по-добро, а от произведената материя да се направи уникален орнамент за картина, дреха, къща. Днес дантелата се практикува, помни, показва. Тя е част от атракцията, повод за туризъм, посещаване на дантелени места. Събират се хора, за да работят заедно, да си купят совалки, конци и кройки, да покажат едни на други какво работят в момента. Да оживят и да споделят дантелената страст. 

Курсова работа „Пространства и култури“ 
СУ Магистърска програма "Интерпретативна антропология" 2017 г., 
преподавател проф. Чернокожев

Самотен гроб в самотен кът,

пустиня около немее –

аз зная тоз самотен кът

и тоя гроб самотен де е.

И знам, че в тоз самотен гроб,

там во пустинний кът самотен

зарови милвана ръка

един немил живот сиротен.

Сега за тоз немил живот

в немил живот, сама копнее...

Самотен гроб в самотен кът,

пустиня около немее.

Дантелата изгражда изцяло нова своя материя, организирана от фигури, откроени от плътни или рехави участъци, ограничаващи пространства от липса на материя. Разликата между дантела и везба е, че везбата украсява вече съществуваща тъкан. В зависимост от стила на изработване тези фигури могат да бъдат единични или повтарящи се, еднакви или различни, симетрични или свободни, хармонични или хаотични, свързани или прекъснати, затворени или отворени пространства.

Техниката на дантела на совалки, известна в България като „калоферска” или „брюкселска” дантела, се реализира с преплитане на нишките, което наподобява резултата при тъкане. Как може да се свърже правенето на дантела с поезията? Ритъмът на поетичната реч може да бъде изтанцуван, ако се разчете като стъпки, които отиват и се връщат, или следват някаква сложна траектория. Понякога в танца, както и в поезията, спонтанно се прескача стъпка или се добавя нова крачка, за да се предаде чувството, да се усети живото задъхано отношение, да се наруши закономерната хореография на танца, за да се засили въздействието на особеното, личното, уникалното. Този прескок на стъпка напомня на премълчана дума, пропуснат бод, който подсказва нещо друго, още нещо. Използването на една и съща дума за изразяване на сходни емоционални състояния напомня един и същи музикален тон или мелодична фраза, който се редува в песен. Често между поезията и музиката се прави паралел. Естествено е думите и музиката да живеят заедно в една песен. Ритмичността е свързвала думите и музиката в едно от древността, когато поезията е била изпявана. Някои от стихотворенията на Пенчо Славейков са станали песни. При изписване на хартия графичният изглед дава на думите образност, която онагледява мястото на всяка дума и показва играта при разместване и появяване на повторението. Като в своеобразна координатна система могат да се видят съседства и отдалечености на еднаквите думи, честотата на тяхната употреба, изрази с комбинация от думи със запазена или разместена позиция. Може да се открие структурна аналогия, чрез която да се разиграят варианти за реализации с похвати, различни от писането на думи. Спонтанно и без технически затруднения може да се нарисува, а в зависимост от предпочитанията на изобразителните умения защо не да се извае, изкове или пък избродира стихотворение. През погледа на човек като мен, който вижда света като дантела, това стихотворение може да бъде прочетено, възприето, възпроизведено и интерпретирано не с думи, а с нишки. Повтарянето на едни и същи думи или конструкции от думи с малки допълнения или размествания напомня на изтъкаването на дантелени орнаменти, които въображението би могло да свърже с изглеждаща по подобен начин картина. За да се види връзката между написаната с думи поезия и дантелата, трябва да се проследи конкретното реализиране на организацията на плътни и празни места. Донякъде тя съответства на текста. Същевременно придобива самостоятелно изражение. Възприемането на образа, сътворен от дантела, винаги е сложно. В един момент се забелязва плътна фигура, а в друг – пролуката между нея и съседната плътна фигура. Тази промяна се прочита във времето. Човешкото око вижда последователно различни орнаменти. С всеки поглед могат да се открият нови, незабелязани не просто детайли, а ракурси на гледане и виждане. Това няма как да се случи отведнъж, като моментно фотографиране. Ефирността на дантелата прави възприемането ѝ зависимо и от фона – дали е тъмен или светъл, или от какъв цвят и от каква материя е. Фонът може да подчертае, да приглуши или да открои изпъкващи определени ефекти.

Аз работя с класическа технология, но не по класически образци, а правя дантелени картини. Прилагам старинната техника по нов начин, с импровизация и свободно. Това ми даде основание да опитам да съчетая поезия и дантела като още една възможност да се сътвори нещо интересно, каквото може би никой досега не е правил. Предизвикателство е да се предадат усещането, емоциите, играта на въображението при прочитането на стихотворението чрез дантелени образи. Макар донякъде да съответства на стилистиката, на материята, фигурите, формите на този тип дантела, тази илюстрация на това стихотворение е от нов тип. При вграждането на един вид материя в друга неизбежно се промъкват промени, трансформацията се диктува от ново виждане и друга нагласа. В същото време е възможно винаги да се намерят начини да се успореди усещането, предизвикано от изкуството на говоренето и отразено върху изкуството на изобразяването. Колкото и спонтанно да е творенето, то се случва като процес и се реализира като резултат от пресичането на всевъзможни влияния. Липсата на движение в картината, която илюстрира това стихотворение, се проектира в съзнанието ми, като се противопоставя на необходимостта от динамика при изобразяването. Работата изисква преплитане на нишките в процес на придвижване в пространството. Изграждането на дантелата на совалки е свързано с търсене и намиране на възможната последователност за изработване на фигурите.

Реализацията наподобява писане върху лист, подреждане на думи, изписани една след друга, но без да се вдига във въздуха писецът. На мястото на прохода между фигурите следата на нишките рязко се отклонява от целенасоченото рисуване и хвърля ненатрапчив мост към следващата различна фигура - дума. Както при писане за отиване на нов ред посоката на движението на писеца се сменя, но без да оставя следа, така при дантеленото писане работата се завършва, краят се завързва и нишките се отрязват и се започва нов участък – с нови нишки. Дистанцията между строфите е спазена само технически. Погледът възприема „облаците” на самотата като прелитащи един в друг. Не е ясно кой е самотен, в какво точно е самотен, всеки е самотен по своему, самотата е навсякъде и в някаква степен всички сме самотни. Образът на дантелената пустиня, изобразена в противопоставяне на останалите фигури, преминава от първата строфа във втората. Изображението обединява употребата при повтарянето на думите в началото на редовете и изгражда едно пространство, свободно от граници, от контури и форма. Образите на самотните гроб и кът се редуват в изтактувани композиции, в които се открива закономерност, проявена избирателно. Животът винаги е немил, в категорично недопускане на друг вариант.

Ще се опитам да опиша как словата въздействат върху моето въображение, за да се проектират в дантела.

„Самотен”

Самотата е лично състояние. Невъзможност за заедност. Избор. Пашкул, в който се скривам. Подредена, методична. Празна, студена празнота. Пронизваща, остра. Винаги еднаква като усещане, но различна като преживяване. Недоловима за другите. Търсено съвършенство. Липса на емоции. Красива, желана, защитена интимност. Самотността като начин да се затворя, закътам, да се оградя, да се изолирам от всичко извън себе си, от света. Да подредя вътрешния си мир по свои собствени закони, правила и хармония. Да мога да запазя своето съкровено усещане. Дантелената самота е представена като празно пространство, обградено от ефирна, но непрекъсната ивица. Няма пролука към външния свят, която да пресича еднообразната граница. Тънка, едва доловима линия, която обаче е заграждащо препятствие. Липса на материя. Случайна прилика с облаци, които са изработени един след друг и се носят вкупом, някъде се събират, за да нагнетят усещането за прихлупеност, ограниченост, гъстота. Приличат на стъпки, които се разхождат целеустремено и носят празно пространство. Без да маршируват, те крачат ритмично. Няма симетрия, няма закономерност - матрицата не е от милиметрова хартия, която да контролира съвършенството на конструкцията. Дантеленият мотив (наричан от мен „мигли”) е повторяем, взаимстван от класиката, подхожда за край, за завършване. Формата му не е разчертана с точност и прецизност, не е спазена равномерност. Следващите фигури, повтарящи изобразяването на употребата на същата дума, не са еднакви, копирани една от друга, а само подобни. Нарисувани са само схематично, като посока и приблизително разположение. Изработени са с импровизация на размер, честота и брой на елементите. При всички мотиви са спазени технически подобни похвати за изработване на изграждащата текстура. От горната страна се откроява типична за старинната дантелата ивица, разпознаваема заради вълнообразния профил. Полукръглата повтаряща се форма на елементите напомня фигура за украса – архитектурен орнамент, фриз. Ръбът от долната страна на границата на всички елементи е изграден с геометричен похват, състоящ се от вертикални и диагонални пресичащи се нишки, които образуват мрежа. Всички повторения са изработени наведнъж, без прекъсване. Последователно се изминава предварително премисления маршрут, за да се изрисуват близко стоящите при написване една до друга еднакви думи. Това се постига с често сменяне на посоката на нишките, по-спокойно и плавно на изобразяването на думата „самотен” и по-рязко и концентрирано при възпроизвеждането на по-късите думи „гроб” и „кът”.

„Гроб” и „кът”

Гробът е разположен в кът. Представям си го като точка на концентриране на душевно състояние, изразено в самотността. Значението на тези думи внушават малко, ограничено пространство, окончателна затвореност, отделеност от познатия ни свят. Границата е категорична. Символизира неща, които са отвъд, неясни и непознати. Самотата, свързана с гроба, се може да се възприеме по два начина – от една страна съзнаването на това, че всеки, който е поставен в гроб, е сам завинаги – и, от друга – че самият гроб е настрани от другите, изолиран от общността, разположен в друго пространство, в което се намира само той. Играта на поетичния език избира да редува употребата на „гроб” и „кът” думи разнообразно – огледално или несиметрично. И в двата варианта намирам промяната след употребата на категоричността на „аз зная” в първата строфа и „знам” във втората, като дистанциране на знаенето от усещането. В съзнанието ми самотата е еднакво мощна и всеобхватна. Но „кът” не носи това безутешно и окончателно отделяне на пространството на наше и чуждо, тукашно и отвъдно. В такъв „кът”, дори самотен, може да бъде уютно. В „кът”, макар пустинен, има усещане за свое място, в което стените не ме затварят, а ме пазят. Гроб от дантела и дантелен кът графично са поместени съответно както думите в стихотворението при всяка конкретна употреба преди или след изображението на „самотен”. За създаването им съм използвала една и съща техника на работа при преплитането на нишките. Това ми дава възможност да запазя подобието на изгледа в материал на тези думи – къси, подобни на писане, на изговаряне, на звучене и на смисъл. Разликата идва само от една последна комбинация от движения на совалките в края на външния ръб. Липсата му в изрисуването на думата „гроб” оставя групи от нишки, които образуват остри зъбци, а добавянето на това преплитане на нишки в изображението на думата „кът” очертава един закръглен контур, който омекотява визуалното възприемане на фигурата. Пространствата на „самотен” и „гроб” и „кът”се връзват с обща ивица – граница. Едни и същи нишки изграждат всички подобни композиции и преминават последователно от една фигура в друга. За обособяване на двата вида затворености са използвани отлики във формата. Дантелената фигура, съответстваща на „гроб”, се отделя от съседните с рязък завой, почти ъгъл, при който се оформя остър ръб - откроеност, кореспондираща със звучността на думата. „Кът” е

реализиран с по-семпла форма, която преодолява смяната на посоката елегантно и рационално, без натрупване на преминавания едно върху друго.

„Немил живот”

Това словосъчетание остава непроменено и в трите си появи в текста. Промяната е възможна, на мен дори ми допада повече вариантът думите да са с разменено място в първото им прочитане („живот немил”). И ритмично, и смислово това би подхождало, но предпочетената от автора конструкция запазва акцента върху своето начало. Сякаш животът няма значение, а определящо и съществено е това, че той е „немил”. Страданието при всяко споменаване звучи и изглежда по различен начин. Милваната ръка е тази, която категорично е прекратила тази немилост. Действието е внушено като обреченост, окончателност - животът се заравя, когато е свършил, когато е дошла смъртта. Възможно е това е край на една ситуация, която е правела живота нетърпим; възможно е след това животът да е продължил „поправен”, без да е немил и сиротен. Тази милвана ръка без милост може да е намерила ново начало за своя следващ живот, а може и да е открила начин да направи немилия живот отново мил. „Сиротен” изостря усещането за самотност, сякаш нещо близко е откъснато, изтръгнато. Композицията навява усещане за свързаност, която среща и разделя, притежание, което е отнето или загубено. Дантелената реализация е в конструкции, съставени от по два елемента, преминаващи един в друг. Безкрайност, разминаване, нарастване и изтъняване, събиране и изтръгване. Преход от търсене в намиране, точката на пристигане се превръща в точка на разделяне. Две пространства, близко поставени, вързани с една панделка. При всяка фигура се повтаря едно и също изтъняване на ограничението почти до отсъствие в най-широката му част, почти до скъсване. Нишки напускат рамката по двойки, за да се преплетат с отсрещните нишки някъде по средата и веднага да се върнат на местата си. Завръщането им възстановява широчината на контурите постепенно, две по две в ъглите на осморките, които напомнят очи, скрити зад маска. Плътността е възстановена. Пространствата, обединени и разделени, се запълват с мрежи от „паячета”. Прехвърлят се мостове от синджири, които напомнят на редовете на тетрадка, на които биха могли да се изпишат неща, но има само едно многоточие. Недоизказаност, тайна. Тези свързвания с ненаписани и ненарисувани думи премълчават милваната в стихотворението ръка.

„Пустиня”

Извън капсулираната самота има хаос, който не се поддава на контрол. Пустинята има свои закони. Пустинята е внушена като празнина. Съдържа целия свят. Целият свят е пустиня. Тиха, но не безшумна. Тя е няма само за мен, няма какво да ми каже. В нея няма живот, няма присъствие. Тя е убиваща. Животът е отвъд, отдолу. Дантелената изработка представя пространството на пустинята като безкрайно, разширяващо се, отворено, с открити, меки, плавно увеличаващи се форми. Перспективата на приближаване е изобразена с последователно прибавяне на по-плътни нишки, които дават видимост на близкия детайл. Безкрайността е внушена от контраста между началото, положено в една точка - някъде на хоризонта или отвъд него - и липсата на край: пространство, което не се побира в пространството на листа, форматиран като площ за разполагане на изображението, излязло извън въобразената ограничителна линия. Няколко ивици дантела се напластяват като навяти от вятъра пясъчни планини, лъкатушещи. Пространството - пустиня е изработено с ефирна мрежа. Нишките се работят по двойки, но не остават в двойки, а се разделят и остават сами до следващата среща с други нишки - преплитане и разминаване. Това дава въздушност на текстурата, но и допълва разказването на самотата с нишки. Подбрала съм два типа мрежести решетки, при които съставляващите фигури наподобяват звездички. Но могат ли няколко ивици мрежеста тъкан да нарисуват пустиня? Дали това са хълмчетата по пясъчните склонове, бляскавите фигурки по повърхността на водата, преплетените клони на дърветата, останали без листа или шарките на плисналата се по пясъка вълна?

„Милвана ръка”

Свобода за мислене заедно с многопластов мил-немил живот като негова противоположност, но останала все пак сама. Милваната ръка, отрекла се от немилия живот, за да го конструира като мил - или освободила се от нежелана немилост, но не намерила нова милост. Многоточие, недоизказаност, невъзможност да се каже. Затворена в омагьосан кръг, сама заровила, прекратила, ликвидирала един вид немил живот, за който (тоз) копнее, но сама се намира в трети вариант на „немил живот”, в който се оказва също толкова сама. Немее, копнее, немее – как да изплета тишината и копнежа... Копнежът е премостен от неизписаните редове. В първата поява на пустинята, която немее, няма какво да каже, премълчава и като че ли се скрива, аз поставям в изолация изработения участък от дантелена пустиня. Няма докосване, общуване, свързване на нишки, преминаване на ивици, взаимодействие на мотиви или образи. Остава свободно пространство около ограничените пространства.

Възможността да се осъществи проекция на творба от едно изкуство в различна от обичайната орбита е свързана с пренасяне на общи белези. Тяхното изграждане отново дава основание на всеки творец да интерпретира и реализира своя усет за света. За да се направи аналогия между един и друг вид материя е необходимо добро познаване на отправната и свободно боравене на „своята”. При подхода на сътворяването на импровизация се пресичат орбитите на несъчетаеми на пръв поглед материи, които сякаш се намират на различни плоскости. При тяхното припокриване се наблюдава изчезването на една плътност, която се оттегля и отстъпва пространство на друга.

Подреждането на думите и преплитането на нишките провокираха в мен желание да направя нещо ново. В поетичната дантела се осъществява заедност на език и илюстрация. Съчетават се едно безкрайно голямо пространство, използвано от цялото човечество от хилядолетия, с друго - конкретно и много ограничено пространство за проявление на приложното изкуство.